петък, 20 декември 2013 г.

Хляб за Коледа

Дойде време и всеки да получи каквото му се полага. Зърното се смила през деня. 750 гр за околко 30 мин. Вечерта се омесва и втасва цяла нощ. На сутринта се пече. Подробно описано тук

Стефи, Ачо и Ицо получиха хлебчета за коледната трапеза

Други пък си имат кой да им готви и получиха прясно смляно брашно

неделя, 20 октомври 2013 г.

Хайде на лимеца

Закарахме овършаното жито за люспене. От нива Добри Дял (600 кв.м) излезе 36 кг неолющено зърно, от нива Боденец (50 кв.м) - 10 кг. След олющване се получи общо 20 кг чиста ядка. Зърното е малко по-дребно от нормалното - сушата беше голяма това лято. За сметка на това лимецът получи много слънце и енергия - за здраве на консуматорите.

По груби сметки, справедливо, на всеки от участниците в Хлебна нива се пада по 1,5 кг чиста ядка. Следва меленето, месенето и похапването. 










понеделник, 23 септември 2013 г.

Жътва и вършитба

Житото е прибрано, чака вършеене, веене и лющене, но за жалост няма снимки. На малката нива (с Боденец) се жъна със сърп, после класовете се вързаха на снопи и останаха да чакат вършитба. На голямата нива (с Добри Дял) мина комбайн (подробностти в следващия пост).

Класовете са достатъчно едри и прогнозите за добив са оптимистични.

Вършитбата на класовете от нивата в с. Боденец стана на улицата с вила в ръка и незаменими помощници.





В крайна сметка излезе 1 чувал неизвято и неолючено жито. След като го олющим ще видим какъв ще е добивът.
Очакваме скоро и резултатът от нивата в с Добри Дял.


сряда, 13 март 2013 г.

Хлябът - Демо

Прилагам малко подробности по приготвянето на хляба. Показвам хляб от лимец с ръжен квас и изворна вода.


Стъпка 1 - Квасът
Поддържам квас от 2011 г, като съм го облагородявал с различни брашна - жито, ръж, нахут. За този избирам чисто ръжен квас (по-бързо развива бактериите ... май). Добавям малко от стария квас. Изворната вода е задължителна - тя спомага на квасните бактерии да се развият по-добре. Добавям и едро смляно ръжено брашно, слагам в буркан с марля отгоре. Оставям го на топло място и чакам ден -два, като сутрин и вечер добавям по малко ръжено брашно и вода. Бъркам с дървена лъжица - желязото реагира и бактериите измират. Въобще тия бактерии са си капризни. Като стана въпрос за бактерии, един познат гледа кваса си под микроскоп и сподели, че тук в България кваса има доста лактобациликус (онази от киселото мляко). Това може би е една от причините за специфичния млечен привкус. На снимката се виждат балончетата. Пояснявам: идеята на кваса е на се вкарат тия бактерии в тестото за хляба така, че той да бухне и да стане по-мек.


Стъпка 2 - Брашното
През деня смиламе зърното. Зърната на лимеца са доста меки, дори на моменти затлачват машинката. Когато брашното е прясно смляно, ароматът му е по-силен, точно както при черния пипер например.








 Стъпка 3 - Месене
Вечерта правя брашното на вулкан (камарка с дупка в средата), смесвам кваса с водата и изсипвам, сол и олио. Мъничко сол, защото може да попречи на кваса да си живне, докато втасва. Водата я наливам от чешмата на козарнизите над с. Бистрица, София (около 1300 м.н.в, водата е супер).
Меся в ръце, слагам повечко вода и за да не залепва тестото слагам вода т.е водно месене - тестото става меко, съответно бухва по-добре и хлябът става по-мек. Другия вариант да не залепва е с брашно.

Премесвам 3 пъти през 1/2 час и слагам тестото във формата. Загъвам и го оставям на топло до сутринта.

С остатъците от месенето (брашно, разни изпаднали тестени топчета) си зареждам остатъка от кваса.

Тестото от лимец е специфично - жълто оранжево на цвят, не е толкова жилаво като това от пшеницата (може би защото има по-малко глутен)

Стъпка 4 - Печене
Преди изгрев, слагам на печката 3 цепеници и чакам да вдигне 200 градуса. Тестото е увеличило обема си с 1/2 и изглежда бухнало. Слагам хляба да се пече, затварям въздуха на печката и така спада до към 180 градуса. Така пека около час. Вадя хляба и почуквам по долната му кора - ако кънти на кухо значи е готов. Хляба увеличава обема си с още 1/2. Това става още в самото начало на печенето. Оставям да изстина и за обяд е готов.
Скоро ще почвам да правя кирпичената пещ.









Стъпка 4 - Ядене
Разрязвам и се виждат мехурчетата вътре. Хлябът е мек и ароматен ... и доста вкусен.
Пролетен обяд - хумус, марули, маслини и хляб. Това, че е смелен, месен и изпечен в рамките на 1 ден си личи.

понеделник, 11 март 2013 г.

Проверка на Пролет 2013

Нека видим какво е станало след зимата ...
... цялата нива зеленее, наникнала с младо жито, което е започнало да брати.
Нивите са обозначени и са разположени на централно място, предпазвано от овошките встрани ...

И най-малкия инспектор проверява качеството на стръковете. Всичко изглежда наред.